Изпрати снимкаOrchidaceae
Салеповите са второто по големина семейство в растителния свят – наброяват над 20 000 вида. Над 90 % от тях се срещат в тропическите райони, но можем да ги срещнем и във всички останали части на света, включително и северно от Полярния кръг и до 5500 м височина в Андите и Хималаите. Срещат се в гори и храсталаци, по поляни, ливади и пасища, каменисти склонове, торфища, влажни места сред крайбрежните дюни. Повечето тропически орхидеи са епифити – живеят прикрепени към кората на дърветата по стволове и клони, а два австралийски вида живеят изцяло под земята.
Салеповите са едносемеделни растения, чиято еволюция продължава и днес. Срастването на стълбчето на плодника и тичинковите дръжки в т.н. колонка ги отделя от всички растения в света. Разнообразните им цветове са възникнали успоредно с развитието на опрашващите ги насекоми, като в някои случаи свързаната еволюция е довела до опрашването на един вид орхидея от един единствен вид насекомо. Симбиозата с микроскопични гъби, които проникват в корените (микориза) осигурява или подпомага изхранването им.
Малко са орхидеите, използвани за храна или лекарства: ароматната ванилия е незаменима в сладкарството; от грудките на видове от умерените ширини се приготвя напитката “салеп”, полезна при заболявания на дихателната система.
На всички езици, думата “орхидея” е символ на красиво, неповторимо, рядко и скъпо цвете. В 18-ти век за орхидеи са плащани баснословни суми, изпращани са експедиции за търсенето им, първия цъфтеж в Европа на катлеи, лелии и др. е отразяван във вестниците. Днес те са много по-достъпни, можем да отглеждаме някои у дома или да закупим букет от отгледани в тропиците растения.
Поради чувствителността си към промените в околната среда, красотата и биологичните си особености, салеповите са приоритетен обект на природозащита. Търговията с всички видове се регулира чрез Вашингтонската конвенция (CITES), много видове са защитени в съответните страни.
В България се срещат 71 вида от 25 рода, най-големи са родовете Салеп (Orchis) – 18 вида; Дремник (Epipactis) – 11 и Дланокоренник (Dactylorhiza) – 9 вида. В Червения списък на България са включени 34 вида (почти 50 %). Два от тях: льозеловият липарис (Liparis loeselii) и едногрудковият херминиум (Herminium monorchis) са регионално изчезнали. Защитени от Закона за биологичното разнообразие са 24 вида от семейство Салепови.
Д-р Антоанета Петрова, н.с.I ст. – Ботаническа градина, БАН